Ателие VIA NEGATIVA - лабораторно пространство за алтернативен театър основатели : Валерий Пърликов и Веселин Мезеклиев локация : Ателие VIA NEGATIVA се ръководи от режисьора Валерий Пърликов (Доктор по театрознание и театрално изкуство) с цел обособяването на „отворено” за иновационни проекти работно пространство за експерименти в областта на сценичните изкуства. Заниманията включват кратък лекционен курс и интензивни практически занятия и целят намиране на конвенционален и достъпен в макрокултурата сетивно-образен еквивалент на психичните процеси и подход за акумулирането им в рамките на комуникационната система на представлението. Оставайки в общия поток на театралната антропология (изследванията на Ричард Шехнер, Йежи Гротовски, Питър Брук, Еуженио Барба и пр.), методологията е уникална с включването в актьорския тренинг на преживявания в „изместено състояние на съзнанието”, съдържащи произволна стратегия за личностна преидентификация. Концепцията за тренингова методология е резултат на изследванията, проведени в "Трупа за театрални експерименти" /София, 2002 г./ и "Ателие за сценични стратегии" /ТК "Л. Гройс", 2006-2010 г./. Тя се основава на отказа да се „преподават” прийоми на съответните типове театър и се припокрива с психодраматичните модели на „принудена игра”, защитена чрез публикации от д-р Валерий Пърликов в специализирани издания (вж.тук) и монографията „Театър-метаезик” (вж.тук). „Класически подстъпи” на методологията са ритуалните инициационни схеми, психотерапевтичните програми и практиката на режисьора Йежи Гротовски (негова е първата реализация в условията на сценичен продукт на метода via negativa). КОНЦЕПЦИЯТА "ТЕАТЪР-МЕТАЕЗИК" | |
| е авторска разработка на Валерий Пърликов, доказваща възможностите на особените състояния на съзнанието да подпомогнат сценичната практика, като предложат нерационализирана стратегия за преидентификация, ползвайки се от употребата на театралният език като проводник на квазиличностен събитиен материал (биография). “Естетическото” преживяване се разглежда като канализирано в комуникационна схема с приемуществено социални функции – то следва да снижи напрежението между индивидите и макрообщността, като изразходва игрово натрупаната като напрежение агресивна енергия. |
ОСОБЕНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО
„Особени” са състоянията на съзнанието, характерни за екстатичния мистичен опит (достъпни в съвременността чрез хипноза, медитация, молитва, методът на “активно въображение” на К. Юнг и пр.), които дефинират „маркери” в съзнанието – „холотропни отпечатъци”.
Чрез описанията на изследването (поредица от научни статии, дисертационен труд, монография) се представят похватите, чрез които холотропните отпечатъци могат да се десакрализират и да се “изнесат” извън ритуала или индивидуалния мистичен опит. За разлика от ритуалните схеми, в представлението “единението” и “заедността” на
преживяванията не са съществени.
Театралният спектакъл в концепцията на “театър-метаезик” функционира чрез примирената “съвместност” на физическото присъствие и гарантираната в “естетичното” ментална свобода.
Чрез описанията на изследването (поредица от научни статии, дисертационен труд, монография) се представят похватите, чрез които холотропните отпечатъци могат да се десакрализират и да се “изнесат” извън ритуала или индивидуалния мистичен опит. За разлика от ритуалните схеми, в представлението “единението” и “заедността” на
преживяванията не са съществени.
Театралният спектакъл в концепцията на “театър-метаезик” функционира чрез примирената “съвместност” на физическото присъствие и гарантираната в “естетичното” ментална свобода.
| КЛЮЧ | ||||
| към приложната част на концепцията ”театър-метаезик” е откритието за способността на тялото да съхранява преживяванията. То се потвърждава, както от експериментите в областта на „Ритуалния театър”, така и от собствения ни емпиричен опит. Работата в особено състояние на съзнанието позволява, както „разгръщане” на преживяванията при улавянето им от телесни пози, така и „кодирането” на преживявания в телесната форма. По този начин упражняването на телодвижението гарантира повторяемост на веднъж излъчения преживелищен низ. |
Веднъж спонтанно „отелесен”, психическия материал се
разграничава на три типа езиков израз, съответстващи на трите основни типа съвременен театър (по-долу се ползва класификация, по тази предложена от Нортръп Фрай на трите типа езиков израз):
- йероглифен (при който не се прави разграничение между обект и субект, съществува пряка връзка между знака и означеното чрез него) – съответен на „безпредметните изкуства”: балет, модерен танц, физически театър;
- йератичен (субект и обект започват да се
отграничават и върху отношенията им се „рефлексира”, появява се дефинирана легитимност и нелегитимност на силогичния ред) – съответен на „театъра на преживяването”
- демотичен (тотално разграничаване между обект и субект; тук субектът излага своя преживелищен опит като контрапункт на влиянието на един обективен свят) – съответен на „театъра на представянето”.
